.RU

Христо Караманджуков - Трудът на Христо Караманджуков „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание" е продължение...

Христо Караманджуков



АМНИСТИЯТА НА ЗАТВОРНИЦИТЕ 1904 Г.

И до въстанието затворът в Одрин, пък и тия в по-малките градове и в Македония и в Одринско гъмжаха от политически затворници българи, привлечени вследствие непрестанните афери. Друга част от революционните дейци изтърпяваха наказанията си на заточение в Малоазийските затвори. Да не говорим за голямата маса от бежанци в България от всички кътове на Македония и Одринско. Положението след въстанието още повече увеличи броя на бежанците и на затворниците в Македония и в Одринско и настъпи един момент на крайно напрежение на духовете в българските селища. Налагаше се турската власт да предприеме някои мерки и внесе мир и спокойствие. Тя разбираше това много добре, а се наложи и с решението за въвеждане на Мюрщетските реформи. Но все пак на султана не му се щеше да излее широко благоволение върху царските душмани. Затова именно амнистията закъсня доста време. Прокламирана бе едва през месец април 1904 г., и то като резултат от споразумението, сключено помежду България и Турция, най-голямата придобивка от което беше прогласяването на амнистията и отварянето на затворите, за да излязат на свобода от тях мнозина изстрадали въстаници.

Преговорите между България и Турция се водеха не само за амнистиране на затворници, но и по други спорни въпроси между двете държави. Те бяха започнати от пратеника на българското правителство в Цариград, Григор Д. Начович, считан за най-ловък български дипломат и най-удобен да се разправя с турците, още през месец август 1903 г. в разгара на самото въстание. Поради това преговорите потекоха неспокойно и негладко и се проточиха повече от половин година. Българското правителство се надяваше най-вече да осигури по-скорошно завръщане на бежанците, да облекчи участта на затворниците и на пострадалите въобще в Македония и Одринско и така да се подобри, макар и временно, положението на българите там. Турците пък искаха чрез споразумението да добият ново средство в борбата срещу реформените изисквания на великите сили. Между другото Турция бе готова да даде и амнистия, но искаше от България да унищожи комитетите и четите, да даде гаранция, че в Турция не ще се внасят от България бомби, динамит, отровни бацили и пр. и да се преустанови всяка агитация в полза на българите в Турция. Българското правителство беше съгласно, но настояваше амнистията да засяга всички взели участие във въстанията, да се осигури подпомагане на пострадалото население и на бежанците за понесени щети, накрая реформите да обхванат не само Македония, но и Одринско. Гр. Начович се ограничаваше в искания за амнистия и за връщане на бежанците, но намираше за неуместно да се повдига въпроса за реформи и в Одринския вилает. Тоя въпрос, според него, само щял да удължи преговорите. Когато българското правителство повторно настоя, щото реформите непременно да засегнат и Одринско, Начович поиска да се отстъпи по тоя въпрос и да се подпише договора, а после направо да се действува от княз Фердинанд, когато посети Цариград.

Международното положение в това време бе доста натегнато. Руско-японската война започна още когато се водеха преговорите. Балканските държави бяха немалко възбудени, страхувайки се от споразумение между българи и турци. Великите сили съветваха българското правителство за умереност. От друга страна турското правителство продължаваше да трупа войски на българската граница. При това положение България счете за необходимо да се ускорят работите по споразумението и да се откаже от искането си да се простре реформената област и върху Одринския вилает. Тъй че това нещо помогна да се закръгли споразумението по животрептящите въпроси за разрешение между двете държави и на 26 март 1904 г. съглашението бе подписано. Другите въпроси бяха изоставени за по-благоприятно време. Одринско остана вън от обсега на Мюрцщетските реформи.

По силата на това споразумение България се задължаваше да не допуща на своя територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети; с всичката строгост на законите да наказва своите поданици, които след извършване на революционни деяния в Турция се връщат в отечеството си; да вземе нужните мерки за попречване на пренасянето на ескплозивни и отровни материали в Турция. Турция пък се задължаваше уговорените между Русия и Австрия реформи да прокара в Солунски, Битолски и, Скопски вилаети. Обявената от султана амнистия щеше да бъде приложена към всички, които поради пряко или косвено участие във въстаническото движение бяха заточени, както и към всички осъдени за политически престъпления, с изключение на осъдените за атентати с динамит против параходи, железопътни линии, мостове и обществени сгради. Всички християни, които поради въстанието бяха напуснали отпреди 2 години домашните си огнища и чиито имущества бяха пострадали, щяха да бъдат при завръщането си подкрепени от турските власти, за да си построят нови жилища. По-нататък се съдържаха точки, които се отнасяха до други въпроси, интересуващи двете страни.

В продължение на десетина дни от подписването на договора, най-главно в първите дни на м. април 1904 г., стана приложението на амнистията. Затворниците българи се освобождаваха на партиди, като се фотографирваха на групи, полагаха клетва за бъдеща вярност и даваха поръчителство съобразно специални формуляри. Ония затворници, които на мястото не можаха да представят гаранции, откарваха ги по родните места да намерят такива и ги освобождаваха. Трябва да се изтъкне, че осъдените на смърт за атентата по железопътната линия между гарите Кюсемежджит и Чобан-кьой — Курти Матев, Запрян Николов, Георги Тумбев и Никола Пехливанов — бяха заварени от амнистията в Одрин и присъдата им беше променена на вечен затвор и останаха в затвора до Хуриета, когато бяха освободени. Амнистията не засегна осъдените по Керметчиоловата афера лозенградчани през 1900 г. Смятаме, че се възползуваха от българо-турското споразумение около 400—500 души от западната част на Одринския вилает.

На първо време амнистията се посрещна с облекчение и дори радостно от българите, защото се смяташе, че не само всички политически затворници и заточеници се освобождават, а също така и бежанците ще могат да се върнат в родните си огнища. Освободените затворници и заточеници бяха поставени под непрекъснато наблюдение от страна на турската власт и мнозина от тях отново бяха арестувани; на свещениците и учителите се запрещаваше да служат в села, минали през последните месеци под ведомството на Екзархията. Докато бежанците от Македония и България въпреки пречките все пак успяваха да се завърнат по домовете си, то бежанците от Одринско бяха нежелани от турското правителство, което не ги допускаше да се възползуват от амнистията. Всички върнали се бежанци не получаваха нищо от турското правителство, за да си направят жилища, а на много места не бяха допуснати да си вземат нивите, заграбени от турци.

Ефектът от амнистията се помрачи напълно от многобройни и системни мерки от турските власти, за да се омаломощи и разнебити българщината изобщо. Образува се нещо като негласен съюз за тая цел между турци, гърци и сърби. Покровителствувани бяха сръбските и гръцките чети. Търговците, еснафите, абаджиите и шивачите най-вече от Ахъчелебийско и Златоград не се допущаха да отиват да упражняват занятието си по гръцките селища, гдето ходеха по-рано. Допущаха само такива занаятчии, които решаваха да се върнат отново в лоното на патриаршията.

И така, в заключение може да се каже, че след шест месеца се подписа споразумението между Турция и България, но беше достатъчно да изминат само три месеца, за да се подронят основите на добрите отношения между двете страни и да започнат старите разправии и обвинения една друга в нарушение на споразумението.

Тук съобщаваме имената на затворниците от западния район йа Одринския революционен окръг, които бяха амнистирани и получиха свобода по силата на българо-турското споразумение от 1904 г. Сведенията дължим на свещеник Петър Д. Киприлов от с. Пирок, Лозенградско, и на учителя Стефан Добрев, които по това време се намирали в Одринския затвор, осъдени за революционна дейност. Разбира се, не претендираме, че данните са изчерпателни:

1. Курти Матев от с. Чобанкьой, Дедеагачко, осъден на смърт.
2. Кирко Николов от същото село — на 15 години затвор.
3. Димо Киров от същото село — на 15 години затвор.
4. Запрян Николов от същото село - на смърт.
5. Стою Стойков от същото село - на 15 години затвор.
6. Вълко Стойков от същото село — на 15 години затвор.
7. Киро Радев от същото село — на 15 години затвор.
8. Ради Недялков от същото село — на 15 години.
9. Апостол Петков от същото село — 15 години.
10. Стоян Милошев от същото село — на 15 години.
11. Тодор Семерджи от същото село — на 15 години.
12. Яни Байчев от същото село — на 15 години.
13. Недялко Стоянов от същото село — на 15 години.
14. Велю Киров от същото село — на 15 години.
15. Киро Белев от същото село — на 15 години.
16. Никола Янев от същото село — на 15 години.
17. Паско Костадинов от същото село — на 15 години.
18. Киро Вълчев от същото село — на 15 години.
19. Марко Вълков от същото село — на 15 години.
20. Костадин Вълчев от същото село — на 15 години.
21. Петко Петров от с. Дервент, Дедеагачко — на 15 години.
22. Недялко Комнев от с. Дуганхисар, Дедеагачко — на 15 години.
23. Свещеник Яни Киров от с. Калайджидере, Гюмюржинско — на 15 години.
24. Георги Т. Тумбов от същото село — на смърт.
25. Никола Петров от същото село — на смърт.
26. Стоил Савов от същото село — на 15 години.
27. Димитър Хаджишенков от същото село— на 15 години.
28. Димо Стоянов, учител, от с. Манастир, Гюмюрджинско — на 15 години.
29. Вълко Вълчев от същото село — на 15 години.
30. Тодор Вълчев от същото село — на 15 години.
31. Васил Докторов от с. Габрово, Ксантийско — на 10 години.
32. Янко Титьолчев от същото село — на 5 години.
33. Киряк Хаджиатанасов от същото село — на 5 години.
34. Киряк Дачев от същото село — на 5 години.
35. Атанас Кормидов (Корметов, бел. ред.) от същото село — на 5 години.
36. Стамат Кормидов (Корметов, бел. ред.) от същото село — на 5 години.
37. Чобан Георги (Атанас Корметов, бел. ред.) от същото село — на 10 години.
38. Петко Ангелов от с. Еникьой, Дедеагачко — на 15 години.
39. Тодор Иванов от същото село — на 15 години.
40. Георги Грудев от същото село — на 15 години.
41. Димитър Мирчев от същото село — на 15 години.
42. Спас Добрев, учител, от Свиленград — на 15 години.
43. Мавруди Василев, учител, от същия град — на 15 години.
44. Костадин Тодоров от същия град — на 15 години.
45. Александър П. Маврудиев от същия град, — на 5 години.
46. Георги Метларов от същия град, осъден до живот.
47. Христаки Петров от същия град — до живот.
48. Шидер Георгиев от същия град — до живот.
49. Георги Николов от същия град — до живот.
50. Михаил Карабелята от същия град — на 2 години.
51. Никола Минков от с- Чирмен, Свиленградско — на 10 години.
52. Никола Иванов от същото село — до живот.
53. Свещеник Кръстю Желязков от с. Левка, Свиленградско — на 10 години.
54. Милош Киряков от същото село — на 15 години.
55. Костадин Константинов от същото село — на 5 години.
56. Георги Дачев от същото село — на 5 години.
57. Димитър П. Стоев от същото село — на 15 години.
58. Желязко Петков от същото село — на 5 години.
59. Стоян Тодоров от същото село — на 5 години.
60. Чакър Кастанди от същото село — на 5 години.
61. Господин Иванов от същото село — на 5 години.
62. Стою Иванов от същото село — на 5 години.
63. Милю Стоев от същото село — на 5 години.
64. Георги Павлов от с. Гердели, Свиленградско — на 5 години.
65. Никола Пейов от същото село — на 5 години.
66. Янко Панайотов от същото село — до живот.
67. Димитър Атанасов от същото село — до живот-
68. Янко Грахтов от с. Каяджик, Софлийско — на 15 години.
69. Ангел Бъчваров от същото село — на 15 години.
70. Дяко Трайков от същото село — на 15 години.
71. Русен Караманов от с. Балъкьой, Софлийско— на 5 години.
72. Митре Русинов от същото село — на 15 години.
73. Георги Иванов от същото село — на 15 години.
74. Митре Атанасов от същото село — на 5 години.
75. Стамо Стойков от същото село — до живот.
76. Киро Георгиев от същото село — на 5 години-
77. Георги Петков от същото село — на 5 години.
78. Андрей Димов от същото село — на 5 години.
79. Димо Грудев от същото село — на 5 години.
80. Димитър Манолов от същото село — на 5 години.
81. Атанас Манолов от същото село — на 5 години.
82. Яни Стоянов от същото село — на 5 години.
83. Стойко Иванов от същото село — на 5 години.
84. Димитър Карев от същото село — на 5 години-
85. Стоян Димитров от същото село — на 7 години.
86. Вълчо Атанасов от същото село — на 15 години.
87. Стоян Чавдаров от същото село — на 15 години-
88. Кюмюрджи, Митре от същото село — на 5 години.
89. Никола Куртев от същото село — на 5 години,
90. Йеромонах Вертоломей от с. Дребишна, Ивайловградско (Ортакьойско) — на 5 години затвор.
91. Никола Христодолов от същото село.
92. Никола Стамболов от същото село.
93. Зафир Георгиев от същото село.
94. Петър Иванов от същото село.
95. Стамбол Димитров от същото село.
96. Русо Стамболов от същото село-
97. Русю Димитров от същото село.
98. Панайот Иванов от същото село.
99. Костадин Попгеоргиев от същото село.
100. Иван П. Канев от същото село.
101. Никола Ангелов от с. Горно Суванли (Горно Луково), Ивайловградско, осъден на 5 години.
102. Иван Димитров от същото село — на 5 години.
103. Димитър Атанасов от същото село — на 5 години.
104. Коста Анастасов от с. Долно Суванли (Долно Луково), Ивайловградско, осъден на 15 години затвор.
105. Костадин Иванов от същото село — на 5 години.
106. Вълчо Ангелов от с. Деведере (Камилски дол), Ивайловградско — осъден на 5 години затвор.
107. Атанас Стоилов от с. Покрован, Ивайловградско, осъден на 5 години затвор.
108. Атанас Иванов от същото село — на 5 години.
109. Стойко Драганов от същото село — на 5 години.
110. Вълчо Димов от същото село — на 7 години.
111. Георги Янев от същото село — на 7 години.
112. Никола Георгиев от същото село — на 7 години-
113. Слав Димов от същото село — на 7 години.
114. Свещеник Атанас Келпетков от Устово, Смолянско (Ахъчелебийско), осъден до живот.
115. Христо Н. Шишков, учител, от същото село — на 15 години.
116. Хараламби Костов от същото село — на 15 години.
117. Васил Данаилов Костов, учител, от Райково, осъден на 15 години затвор.
118. Свещеник Атанас Стронгелов от Смолян (Пашмакли), осъден на 15 години затвор.
119. Иван Димитров Караманджуков от с. Чокманово, Смолянско, осъден на 15 години затвор.
120. Насо Ст. Кисимов от същото село — на 6 години.
121. Свещеник Т. Гаврилов от с. Фатово, Смолянско, осъден на 15 години затвор.
122. Стако Попстефанов от същото село — на 15 години.
123. Насо Тодоров от същото село — на 15 години.
124. Вълчо Тасов от същото село — на 15 години.
125. Иван Чолаков от същото село — на 9 години.
126. Тодор Марков от същото село — на 15 години.
127. Коста Кереметчиев от с. Горно Дереке (Момчиловци), Смолянско, осъден на 3 години затвор.
128. Свещеник Ангел Инджов от с. Карлуково (Славеино), осъден на 10 години затвор.
129. Никола Стойчев от с. Левочево, Смолянско, осъден до живот.
130. Никола Щинков от същото село, осъден до живот.
131. Стойко Николов от същото село — на 15 години.
132. Стойко Вълчев от с. Бостина, Смолянско — на 15 години.

От горния списък на лицата, засегнати от амнистията през 1904 г. се вижда активното участие на българското население в западния район на Одринския революционен окръг в борбата срещу чуждото иго. Само липсата на оръжие преди всичко не позволи надигането в Родопа да вземе още по-широки размери.

ПРИЛОЖЕНИЯ:
Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско...
Псевдоними на селища и дейци на Вътрешната организация в Ахъчелебийско
Устав на Българското Тайно Революционно Братство в Турция
Устав на Българските Македоно-Одрински Революционни Комитети
Правилник на Българските Македоно-Одрински Революционни Комитети...
Писмо от Гьорче Петров до деец на движението в Ахъчелебийско...
Правилник за четите на Тайната Македоно-Одринска Революционна Организация 2010-07-19 18:44 Читать похожую статью
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © Помощь студентам
    Образовательные документы для студентов.