.RU

Разбулената Изида том 1 книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени - старонка 6

безчувствен и неразумен; впоследствие от връзката му с вятъра бил породен мот (калта). От него произлезли спорите (семената) за създаването и раждането на вселената.

Древните, освен четирите елемента (стихии), направили от ефира пети елемент, пета стихия. Неговата същност била прие­мана за божествена, а невидимото му присъствие давало основания да бъде разглеждан като посредник между нашия и отвъдния свят. Те вярвали, че когато господстващият разум се отдръпне от някоя част на ефира (в едно от четирите царства на природата, които е длъжен да управлява), тогава това простран­ство попада във властта на злото. Адептът, който се приготвял да беседва с „невидимите", е трябвало отлично да познава детайлите на съответния ритуал, както и да бъде добре осведомен за условията, необходими за пълното равновесие на четирите елемента в астралния свят. Преди всичко, той е длъжен да пречисти същността си и да умее да уравновесява елементите в кръга, в който иска да привлече чистите духове, за да не допусне нахлуването на елементарни в съответните сфери. Тежко на онзи неблагоразумен изследовател, който (без да има нужните зна­ния) самонадеяно навлезе в забранените владения. Опасностите го дебнат на всяка крачка. Той извиква сили, които не може да управлява. Той буди часовите, които позволяват само на стопа­нина да мине. Защото, както е казал безсмъртният Розенкройцер: „Щом си решил да станеш сътрудник на духа на живия Бог, бъди предпазлив, за да не пречиш на Него и Неговата работа тъй като ако твоят жар надмине естествените размери, с това ти ще предизвикаш гнева на важните натури и те ще се съпротивляват на централния огън и централният огън ще се съпротивлява на тях, и ще се случи ужасно разделение в хаоса. Духът на хармонията и единението ще си отиде от елементите, разтре­вожени от неразумната ръка; и токовете на слепите сили неза­бавно ще започнат да гъмжат от безбройни нахлуващи твари от материя, които притежават инстинкт, от злите демони на теурзите, които са всъщност дяволите на богословите. Джуджета, саламандри, силфи и ундини ще се стоварят върху непредпаз­ливия нарушител в многобройни и най-разнообразни въздушни форми. Бидейки неспособни да изобретят каквото и да било, те ще проникнат в най-дълбоките кътчета на паметта на наруши­теля; от това при някои чувствителни (сензитивни) лица, учас­тващи в спиритичните кръжоци, ще възникне нервно изтощение и ментална потиснатост. Тези елементи ще изявят (ще изнесат на бял свят) отдавна вече забравени скъпи спомени, изказвания, форми, лица, изображения, които са заличени от паметта, но се съхраняват в ярки, живи цветове в непроницаемите дълбини на нашето съзнание и върху астралните таблички — неподдаващите се на разрушение „книги на живота".

Всеки организъм в този свят, както видим, така и невидим, изисква съответните условия за съществуване. Така рибата живее и диша във водата; растението използва въглеродна киселина, която причинява смърт на животните и хората; някои същества са приспособени само към разредените слоеве, а други — към най-плътните. Животът на някои зависи от слънчевата светлина, а на други - от мрака и т.н.; мъдрата икономия на природата приспособява различни видове живи същества към всички налични условия на съществуване. Тези аналогии ни водят до заключението, че не съществуват необитаеми места или части в природата на вселената и че за всяко живо същество са предвидени и приготвени необходимите условия за развитие. По-нататък, допускайки, че съществува невидима за окото ни страна на вселената, ние по аналогия трябва да стигнем до извода, че и тази (невидима) половина е също така населена, както и нашата, и че всяка група от населението има там всички необходими за съществуването си условия. Нелогично е да се допусне, че на всички форми на живот се предоставят тъждествени условия, също както е нелогично да се защитава такава теория по отношение обитателите на видимия свят. Съществу­ването на духове предполага и разнообразие сред тези същности, тъй като хората се различават помежду си и човешките духове по същество са развъплътени духове на хора.

Да се твърди, че всички духове са еднакви или приспособени към една и съща атмосфера, или притежават еднакви сили, или са управлявани от едно и също притегляне - електрическо, магнитно, одично, астрално (без значение какво), е също така абсурдно, както и да се каже, че всички планети имат еднакви свойства; или че всички животни са амфибии; или че всички хора се хранят с еднаква храна. По-разумно е да се приеме, че грубите по природа духове се спускат по-ниско от останалите, в самите дълбини на духовната атмосфера, т. е. пребивават отно­сително най-близо до земята. И обратното - най-чистите духове обитават най-далечните сфери (от земята). В тематичната об­ласт, която бихме нарекли „психоматика" на окултизма (ако ни бъде позволено да създадем нова дума), е недопустимо да се твърди, че духовете на която и да е от съществуващите степени могат да заемат мястото и да се ползват от условията на духовете от друга степен; това би било също така нелепо, както (ако се занимаваме с хидравлика) да очакваме, че две течности с различна плътност могат да си разменят показателите по скалата на хидрометъра на Боум.

Жорес, описвайки една беседа с индусите от Малабарския бряг, разказва, че след като ги попитал дали при тях има духове или призраци, те отговорили: „Да, но ние знаем, че това са лоши духове... Добрите едва ли могат да се покажат. Тези, които могат да се покажат, са предимно духове на самоубийци и убийци, или на онези, които са умрели от насилствена смърт. Те постоянно летят наоколо и се показват във вид на призраци. Нощното време е благоприятно за тях и те досаждат на неустойчивите хора и съблазняват други по хиляди различни начини".

Порфирий ни съобщава няколко отвратителни факта, досто­верността на които се потвърждава от опита на всеки, който изучава магията. „Душата22 - казва той - след смъртта изпитва известна привързаност към оставеното от нея тяло. Тази при­вързаност е пропорционална на онова усилие, с което съюзът между тях е бил разрушен: ние сме виждали много духове, носещи се в отчаяние около земните си останки, ние сме наблюдавали колко упорито те търсят разложилите се останки от чужди тела, но най-силно ги привличат местата на току-що пролята кръв, която за известно време ги снабдява с известни жизнени способности."

Нека спиритистите, които се съмняват в думите на този теург, сами да проведат опит за проверка на описания ефект, като пролеят около половин фунт свежа човешка кръв на следващия си сеанс по материализация на духове.

„Боговете и ангелите - казва Ямблих - се появяват сред нас, носейки ни мир и хармония, докато лошите демони ни внушават тревога... Колкото до обикновените души, ние ги възприемаме по-рядко." „Човешката душа (астралното тяло) е демон, който на нашия език може да бъде наречен гений" - казва Апулей23. „Тя е безсмъртен бог, макар че в известен смисъл се е родила по същото време, когато се ражда и човекът, в който тя пребивава. Следователно може да се приеме, че тя умира също така, както се ражда."

Душата се ражда във видимия свят, след като е напуснала един друг свят, в който тя е съществувала преди появата си на земята. Затова боговете, които познават деянията й във всички фази на различните й съществувания като цяло, понякога я наказват заради грехове, извършени в рамките на предишни животи. Тя умира, когато се отдели от тялото, в което е преплувала през този живот като върху чуплива лодка. И, ако не се лъжа, именно в това се състои съкровеното значение на надгробния надпис, толкова ясен за посветения: „На боговете човешки, които са живели". Тази своеобразна смърт обаче не унищожава душата, тя само я преобразява в лемур. Лемурите по същество са манаси или духове, които ние познаваме под названието лари. Когато те се проявяват и ни оказват благодетелно покровителство, ние ги почитаме като покровителствени богове па домашното огнище. Ако обаче някакво престъпление ги е обрекло да блуждаят, ги наричаме ларви. Те стават бич за порочните хора и източник на напразен страх за добрите.

Апулей (разяснявайки своята теория) казва, че човекът пре­минава през последователен ред физически човешки раждания на тази планета, докато не се изчисти от ненужните отлагания. При това Апулей ясно посочва, че ние идваме в този свят от някакъв друг свят, където сме имали друго съществуване, па­метта за което се е заличила. Както часовниковият механизъм във фабриката преминава от ръце в ръце, от едно помещение в друго дотогава, докато часовникът не получи вида, в който е бил замислен от конструктора преди началото на работата, по същия начин (според древната философия) първичната божествена концепция за човека се осъществява последователно в различ­ните цехове на вселенската работилница и едва накрая на/ сцената се появява съвършеният човек.

Тази философия учи, че природата никога не оставя работата си недовършена; ако й попречат при първите опити, тя започва отначало. Когато зачева човешкия зародиш, в намеренията й влиза този човек да се усъвършенства физически, умствено, духовно. Тялото му трябва да се развие, да достигне зрялост, да се износи и да умре, умът му трябва да се разтвори, съзрее и да бъде хармонично уравновесен; божественият му дух трябва да свети и с лекота да се слива с вътрешния човек. И нито едно човешко същество няма да завърши своя велик цикъл или „кръг" на необходимостта, докато всичко това не бъде изпълнено. Както на конните състезания някои по-бавни коне изостават още в първата част на кръга и покрай тях, задминавайки ги, профучава устременият към целта кон-победител, така и в човешкия бяг към безсмъртието някои души изпреварват другите и достигат целта, докато в същото време милиардите останали състезатели се трудят под тежестта на материята недалеч от мястото, от което са започнали възхода си. Някои нещастници напълно изпадат от играта и биват отстранени от състезанието; други са принудени да се върнат и да започнат всичко отначало. Именно от тази възможност индусите се страхуват най-много - трансмиграция и превъплъщение, но не на земята, а на други планети от по-ниските нива, и никога на тази. Съществува все пак един начин да се избегнат другите, по-нисши планети и Буда е учел на това в своите доктрини за бедността, за обуздаването на чувствата, за пълното безразличие към целите на тази земна долина на сълзите, за освободеността от страстите и за личното общуване с Атмата - чрез духовно съзерцание. Причина за превъплъщението е непознаването същността на нашите чувства и заблудата, че в този свят има нещо реално, нещо друго, освен абстрактното съществуване. Чрез сетивните органи ние се пота­пяме в една илюзия, наречена „съприкосновение" (с външния свят); от „съприкосновението" възниква желанието, от желани­ето - чувствата (които по същество са също лъжа за нашето тяло), от чувствата - привързаност към съществуващите тела, от тази привързаност - раждането, а от раждането - болести, увяхване, смърт.

Така, подобно на въртящо се колело, съществува неизбежна последователност на смърти и раждания, моралната причина за които е привързаността (вкопчването) към същестуващия материален свят (цел), а нейна инструментална причина (оръжие) е кармата (силата, управляваща вселената и подбуждаща я към дейност, заслуга и антизаслуга). „Затова е толкова голямо желанието на всички същества, които биха искали да се освобо­дят от горчилките на последователните раждания и смърти, да преодолеят тази морална причина, привързаността към мате­риалния свят (целта) и злите си желания". Онези, в които враждебните помисли са унищожени окончателно, се наричат АРХАТИ24.

Подобно освобождаване от злите желания води към придоби­ването на чудодейна сила. След смъртта си Архатът не се превъплътява повече; той достига Нирваната. Между другото, понятието „нирвана" е изтълкувано неправилно от християнс­ките учени и скептичните коментатори. Нирваната е светът на ПЪРВОПРИЧИНИТЕ, в който всичко лъжовно изчезва. „Нир­ваната е най-висшата достъпна за човека сфера". Питрисите (духовете, предшествали Адам) се смятат от будистката фило­софия за реинкарнирани, макар и в степен, значително надви­шаваща земния човек. Нима те не умират на свой ред? Нима астралните им тела не страдат и не се радват, нима те не чувстват същото бреме на илюзорните чувства, което са изпитали във физическото тяло? Това, на което Буда учел в шести век преди новата ера в Индия, Питагор е разяснявал сто години по-късно в Гърция и Италия. Гибон показва колко дълбоко се е запечатала у фарисеите тази вяра в преселението на душите25. Египетският кръг на необходимостта е запечатан неизгладимо върху памет­ниците на древността. И Исус, когато изцелявал болните, неиз­менно произнасял: „Твоите грехове са ти опростени". Това е чисто будистка доктрина. „И казали юдеите на слепия човек: „Ти си роден в грехове и сега ни учиш". Учението на Христос е аналогично на учението за „заслугата и антизаслугата" на будистите, тъй като хората оздравяват, ако им бъдат опростени греховете. Този предишен живот обаче, в който вярвали будис­тите, не бил живот на тази планета, защото будистките филосо­фи ценели по-високо от всичко великата доктрина на циклите. Съображенията на Волни, Дюпуи и Годфри Хигинс за тайното значение на циклите (калпите и югите на браманистите и будистите) са доста повърхностни, тъй като те не са притежавали ключа за езотеричната, духовната доктрина, в която се съдър­жало знанието за това. Никоя философия никога не е предста­вяла Бога като абстракция, а Го е разглеждала в конкретни проявления. („Неговите прояви - това е самият Той" - бел. прев.) „Първопричината" на еврейската Библия, питагоровата „Монада", „Единният Живот" на индийския философ и каба-листичният „Ейн Соф" - БЕЗПРЕДЕЛНИЯТ - това е едно и също. Индуският Бхагават не твори, той влиза в световното яйце и еманира от него в качеството на Брама, също както питагорейската Диада произлиза от най-висшия и единен МАНАС.

Манасът на самианския философ е Манас (ум) на индусите, който няма първопричина и не подлежи на разрушение. Брама, в качеството си на Праджапати, се проявява преди всичко във вид на „Дванадесетте тела" или атрибути, които „са представени от дванадесетте богове, символизиращи: 1. Огъня; 2. Слънцето; 3. Сом, който дава всезнанието; 4. Всички живи същества; 5. Ваята, или Материалния ефир; 6. Смъртта, или диханието на разрушението - Шива; 7. Земята; 8. Небесата; 9. Агни, немате­риалния огън; 10. Адити, нематериалното и женско невидимо Слънце; 11. УМА; 12. Великия безкраен цикъл, „който никога не се прекратява". След това Брама се разтваря, превръщайки се във видимата вселена, всеки атом от която е самият той. Когато цикълът е завършен, непроявеният, неделим и неподдаващ се на определение Манас се връща в нерушимата си, величествена самота. Проявеното божество, което в началото е било диада, сега става триада; триединното му свойство непре­къснато еманира духовни сили, които стават безсмъртни богове (души или духове). Всяка от тези души трябва на свой ред да се съедини с човешко същество и от момента, в който то придобие самосъзнание, започва серия от раждания и смърти. Някакъв източен художник се е опитал да изобрази върху картина кабалистичната доктрина за циклите. Тази картина заема цялата вътрешна стена на подземен храм, близо до голяма будистка пагода, и е много внушителна. Ще се опитаме да дадем известна представа за нейното съдържание, доколкото си я спомняме.

Представете си точка в пространството - изначална точка, след това си представете окръжности, нарисувани около тази точка, и там, където се събират началото и краят им, там еманирането и обратното поглъщане се срещат. Самата окръж­ност е съставена от безброй по-малки окръжности, подобно на пръстените на гривна, и всеки от тези по-малки пръстени изобразява нивото на богинята, представяща тази сфера. Там, където дъгата се приближава най-много до крайния пункт на полукръга - към падира Ек (най-ниската точка) на великия цикъл, именно на това място тайнственият художник е нарисувал нашата планета. Лицето на всяка следваща богиня става толкова тъмно и грозно, че трудно може да намери аналог в европейското въображение. Всеки пояс е покрит с изображенията на растения, животни и човешки същества, принадлежащи към фауната, флората и антропологията на тази отделна сфера. Посочени са и са отбелязани определени разстояния, отделящи една сфера от друга, тъй като след завършването на кръговете (през различ­ните трансмиграции), на душата се предоставя отдих във вид на временна нирвана, в течение на който Атма губи всякаква памет за миналите преживявания. Междинното ефирно пространство е запълнено със странни същества. Онези от тях, които се намират между висшия ефир и земята, са твари със „средна природа", елементали, духове на природата, както понякога ги наричат кабалистите.

Тази картина е или копие на картината, описана от Бероз (свещенослужител на храм Бел във Вавилон), или е самият оригинал. Ние предоставяме тази картина на проницателността на съвременните археолози. Стената е покрита с точно такива твари, каквито са описани от полудемона и полубог Оанес, халдейския човек-риба: с безобразни същества, създадени в резултат на съединението между астралната светлина и по-гру­бата материя.

Дори остатъците от архитектурните реликви на ранните човешки раси си остават и досега обект на тъжно пренебрежение. Пещерите на Аджанта, които се намират в Чандорския хребет (само на 200 мили от Бомбай), и развалините на древния град Аурунгабад, чиито разрушаващи се дворци и уникални гробници лежат в пустинна захвърленост вече стотици години, едва от неотдавна започнаха да привличат вниманието. Всички тези реликви от отдавна изчезнала цивилизация стотици години са служели за убежище на дивите зверове, преди да бъдат признати за достойни за научно изследване; и едва неотдавна „Обзървър" даде възхитително описание на тези архаични съкровища на Херкуланум и Помпей, описвайки чудесата, които могат да бъдат видени там, по следния начин:

„В тясна долина в планината се намира група пещерни храмове, невиждани на друго място по земята. Вече е известно и колко са те в 2010-07-19 18:44 Читать похожую статью
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © Помощь студентам
    Образовательные документы для студентов.